Намерих на тавана, в прашния скрин,

моя палячо сам самичък останал

малко измачкан, с шал небесно син.

Чакал ме е през всички тез години до сега,

в мрака гледал с весели очички,

не заплакал, и не почувствал тъга.

Навярно е знаел, че пак ще ме зърне,

очаквал ме, мечтаел-

отново в детството за миг да ме върне.

Навярно си ме е представял,

като старец белобрад,

и истински се е забавлявал-

замислен за моя възрастен свят.

Здравей, приятел невиждан от дете,

как ти се вижда онзи мечтател,

който казваше,

че ще докосне небето, когато порасте?

Как ти изглежда онзи хлапак,

който ти разказваше,

какво е да бъдеш моряк?

Защо не ме попиташ,

докосна ли небето,

все още ли се скиташ

с пиратите в морето?

Ти още тогава си знаел,

колко сложно е да бъдеш голям,

но благодаря ти, че си ме оставил-

да го разбера сам.

Намерих на тавана в прашния скрин,

усмихнат приятел от детството останал-

един малък палячо с шал небесносин..