Този мрачен, черен път
виждал съм го и преди...
В сърцето ми нахлува студ,
от очите отронват се сълзи...

Наведени лица... тъмни очила...
Стотици хора... болка и... цветя

Не сме дошли да те изпратим,
а редом с тебе да вървим...
До края, до онази черна дупка
в която, някой ден и ние ще лежим...

Не сме дошли да плачем,
но сълзата можеш ли я спреш...
Не сме дошли да кажем „сбогом” -
за нас ти няма да умреш...
Не и докато последният от нас не падне
В плен на черната тъма...

С братята стоим до гроба хладен...
Сякаш времето е спряло...
Тъжен кръст напомня
за момчето младо отлетяло...

Ще те помним...
И ще правим с теб наздраве
някой ден...
Там, горе в рая...

Почивай в мир, братко наш! Почивай в мир, Веско!