Дори да си захвърлен стар петак,

все някой някога ще те намери:

защото си дошъл на този свят –

достойните със тебе ръст да мерят;

защото си и малък, и голям;

добър и лош; обичан, ненавиждан;

белязан с незавидната съдба –

да отвоюваш всеки розов изгрев...

Дори да си ранен-недоубит,

не губиш от победната си сила.

(Във джунглата, за да останеш жив,

ще трябва да си лъв, макар без грива...).

Това е, дето в песни го редиш –

(не с глас на славей, нито пък по ноти).

И всяка дума в гордия ти стих

е горестна въздишка,

вик и вопъл.