Аз съм на другия полюс.

Онзи, дето се мести...

Луда съм казват и молят

мълния там да ме тресне.

Казват, развалям пейзажа

с моята боса походка.

Ужким изглеждам неважна,

но само се правя на кротка...

Може ли някой нормален

все към небето да гледа?

Тук се строят магистрали...

Яко е с повечко кредит.

Тук финикийските знаци

вършат навред чудеса...

Кви са тез мойте мераци,

с Господ да ходя сега?

Аз съм на другия полюс.

Онзи, дето се мести...

Не, че съм тръгнала гола.

Но пак светът, ми е бесен...

Щото съм “некъв мутант”,

дето не пасва в калъпа.

Нямам ни свяна, ни срам...

От колектива се дърпам...

Вместо да вервам на попа,

само на Бог уповавам.

По-дървена и от шопа...

Абе, за нищо не ставам.

Някаква смахната птица,

що в небесата хвърчи...

И не си гледа паницата,

а събира... лъчи.

Ето затуй, те се молят...

И наистина, не съм лесна.

Аз съм на другия полюс.

Онзи, дето се мести...