Тихо е, навън вали… чуваш ли моите сълзи… от обич са, и ме боли…когато не чувам гласът ти в зори…Замина…не поисках нищо да ти кажа… съзрях в очите ти досада… съдба на бездомник си избрала…Вечер в притихналата стая…заспивам с мисълта за теб … сърцето тихо ридае…и се моли да си добре…Тихо е, навън се развиделява… студено утро, дъждът е спрял…дали трепериш някъде сама…или протягаш към някой ръка…Тихо някъде в далечината… се чува крясъка на душата… търси образа на мило дете…и се моли щастливо да е то…