Потъвам и пак дъното е близо,
а липсва ми спасителната риза.
Капанът непредвиден на Живота
за бедните присъда е жестока.
А тъкмо да погледна светлината
и ледената хала ме връхлита.
В обятията си бясно ме премята
и връща ме обратно в тъмнината.
За глътчицата въздух е борбата,
за насъщния продавам си душата,
а всичко оцеляването взима -
такава ми е днешната картина!
Цветанка Тупанска