Отново сам...на дънера стои
Сърцето му от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното му тяло

А птиците пригласят с вик,
В листата - Силует изплува
Очите търсят... Нежен лик,
сълза жигосва твърда  скула

Отново сам...на дънера стои
Сърцето тлее в болка - почерняло
И само гарван, рови и крещи
Целува с клюн самотното му тяло

...............................................

Вятър брули Душата му мрачна

Черни сажди се стичат-вали

Пред Олтара пречистена в Нищото,

свойта Сродна ще чака в лъчи