StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На бяло сладко ви каня... с турско кафе... да ми врачувате

Днес си разчиствам

душата.

Задръстено ми е.

Като бяло сладко е -

тежко шекерена,

полепнала

по устните.

А и кафето

е турско -

гъсто,

с недосмлени зърна.

Хруска в устата ми.

Три лИста бели

ви оставям

да ми врачувате -

за минало,

за сегашното

и в бъдеще време.

И гърлено

ще плача,

докато ви изчитам.

То, в миналото

(да ви подскажа)

цветя и рози,

с бодлички,

с коренчета

и много порив.

Едни такива

красиви

венцелистчета

(не ви е работа!).

Ама хербарий

(изгубила съм му

ароматите

и само ме радва

красотата му).

Днешното

е като

язовец -

рови ми

слепи дупки

в душата.

И гладни

птичи строфи

кълват ме.

Давам им.

Мои са.

И чакам

климакса

на поетичното си

безродие.

И не плача

(само слабите плачат),

а аз просто

кряскам.

Оглушах

от крясъци.

И май вече

не ги чувам.

Но пак ми е

хубаво -

щом е ранена,

значи е жива

душата ми.

Преливам й кръв

(отвреме-навреме).

Спастрих я.

Ама за вбъдеще

как ще я карам -

пак ли

на хемодиализа

(кръвта е вече

на свършване),

а пътеката

колко е дълга

не знам.

Ама каквото напишете

в третия лист -

веднага намятам го

(топли душата ми!).

Като чохено контошче е.

И май ми приляга.

На бяло сладко ви каня...

С турско кафе...

Да ми врачувате...

Моля...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-02-04
прочитания: 148
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход