"Не стойте пред надгробния ми камък,
не ридайте -
мен там ме няма, аз не съм умрял...."


И аз те търся, татко мили -

в спомените ми щастливи,

в усмивките на моите деца,

в разкъсващата майка ми тъга....



Търся те в тихите стъпки,

отекващи в родната къща,

в сенките на стените,

криещи на детството мечтите ....


Търся твоята душа богата,

твоя весел нрав, шегата,

раздаването ти със лекота -

на близки и приятели, деца....


Казват,че с годините  

и ние  на родителите си 

ще заприличаме -

/ дори да го отричаме!/

И дано да е така! Защото

искам на теб да приличам -

докрай да раздавам и обичам!