В самотата на слепите си дни
Срича наум
Книгата, която не дочете.

Отлитат покрай нея дните
С вкус на слънце и аромат на пепел
Повява хлад от открехнатия и прозорец
И аз завивам нежно
Раменете и прозрачни
С вълнено елече.