Своят миг отбеляза тази сутрин дъжда
И отмина остави малка чиста следа.
Пролетта я подуши, трепна и полетя
Ясна, бухнала, цветна за да свърши и тя.

Нацелува ни лятото и не можем да спрем
Есента мъдро хубава в своя мокър рефрен.
Разтопява се зимата в приказна тишина,
С постоянство да блесне твоето име - ЖЕНА.

С цвят на пролет. На лятото споделила греха.
Като есен смирена, нежна като снега.
Призвездена и къпана на сълзите в страстта
Топла като постеля и сестра на нощта.

Като път си по който се прощава вина.
Моя малка и сигурно много вярна жена,
Ти самата си празник, нямаш нужда от ден
Имаш слънце, вселена, щом поискаш и мен.