„ ...Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.”
Стефан Цанев
Страхливецът забива нож в гърба.
Приятелят оглежда се в очите ти,
готов на най-отровната стрела
да спре летежа... Със гърдите си.
Страхливецът се крие като плъх.
С подмолност храни болното си его.
Приятелят разпъва се на кръст,
но не почерня светлото ти чело.
Страхливецът измисля сто лъжи
и нагло ти се хили във лицето.
Приятелят с две истини цери
потъпканите рози във сърцето ти.
Страхливецът засища своя глад
с остатъци от чуждата вечеря.
Приятелят омесва топъл хляб
със двете си ръце... И го споделя!