Ти си гадна и винаги идваш нежелана!
Кой ли те е канил точно в този дом,
та дори усетила слабостта ми, да идваш в този час.
Не прекрачвай прага ми,
не искам пак да виждам в очите си сълзи.
Желана тук не си, иди да търсиш друга жертва в нощта.
Дари с любов друго сърце, а в моето недей припарва,
не искам да усетя в сърцето студ, след твоето тръгване!
Недей да изпълваш живота ми с тез емоции красиви,
не искам пак да изживея ужаса след тях.
Отдавна ключа от сърцето си захвърлих
и трудно го научих само за мен да тупти.
В безсънните нощи - породени от теб-
аз атеистката на Бога се молех
никога повече в живота си да не те срещна
и да ме забравиш завинаги.
Научих цялото си същество без теб да живее
и сега е вече късно да опитваш да те приютя!
Недей, ЛЮБОВ, при мен да идваш,
не искам пак да ме огорчиш /ограбиш/!
Недей, ЛЮБОВ, не ме обсебвай,
не искам пак да зъзна вкочанена.
Недей, ЛЮБОВ, не ме наказвай с обич нежелана,
не искам пак отново да обичам!