Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса,
небето извечно с усмивка над мен се разтвори,
окъпах се в бистри потоци от жива вода,
венец си заплетох, предтеча у мен проговори.
И устремно втурнах се, Еньов букет да бера,
наричах за здраве, за обич и вярност, сполука.
Отново бях ладина жрица, билярка добра,
отново в сърцето ми древната мъдрост почука.
В магия заплетоха облаци бели мечти,
надежда и милост да носят в съдбите ни слепи...
Не шарена китка държах от омайни треви,
а слънчев лъч сякаш, изгарящ, бях стиснала в шепи.