Тъй припряно летяха годините луди,

неуморно препускаха ден подир ден.

А децата пораснаха, що да се чудим,

та нали ще ги има след теб и след мен.

Успокой малко топката, с топла усмивка

погалѝ свойте рожби, любима жена.

Днес горещото лято от нас си отива

и пристига красива при нас есента.

Много пролетни бури пребори с духа си,

бе същински усмихнат и смел Дон Кихот.

А през летните жеги създаде дома си

и във него роди се последвал живот.

Не тъгувай за бялата свежест в косите,

та нали тя е мъдрост и сигурен знак,

че живота поглеждаш открито в очите.

Ти за всички оставаш спасителен бряг.

На крака в този миг аз, Приятелю, ставам

и кураж ти желая, живот като в стих.

Ти кораво момче си, такъв те познавам –

Най-добрият Човек си, когото открих!