Роденият през петдесет и шестата година
днес щеше да навършиш петдесет и шест...
И щяха де се леят днес ракия, уиски, вино
и на трапезата и дансинга - всичко да е на шест...
Ти днес на мен единствено остави
неизбледнял все още спомен за забави
по всеки повод и без повод /ех, едва ли.../,
с които наши делници на празници направи.
На този ден аз плача пак, и пак ми е студено -
не те прегръщам вече както всеки ден го правих!
На гроба ти прелях ракията и виното червено,
изпих и уискито, и свещи ти запалих.
Но не се стоплих с нищо... ти не ме погали,
не ме прегърна и ме мушна \"под крилцето\"...
В душата ми огромна празна дупка ти остави...
и белег жив и незарастващ във сърцето.
Днес щеше да навършиш петдесет и шест...
И аз щях да се чувствам пак щастлива...
Но теб те няма... ще помня всеки твоя жест...
и думите... и погледа... и теб... докато съм жива!!!