Няма да се засечеме зная,

няма да ти кажа колко съм добре,

защото аз не мога да напусна тази стая,

съдбата ми е да съм затворено дете.

Няма да те гушна зная,

няма да усетиш мойта топлина,

защото не съм родена аз в рая,

съдбата ми е цял живот сама.

Няма да те видя зная,

изборът си приемам аз сега,

оставам тук в тази малка стая,

и самотата приемам за съдба.

Ала ще те обичам същто зная,

сърцето ми не те излъга разбери,

с любовта си само за тебе ще мечтая,

дори от мечтите да започне да боли.