StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,184
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,833
   Точки: 2,658,773
   Съобщения: 158,279
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НОСТАЛГИЯ

Все там краката ме носят,

по павирани улички криволича –

само очи да затворя,

и мисли, чувства в Созопол ме повличат.

 

Миризмата на риба ме връща

в малката дървена къща –

там стара смокиня расте,

рибарска мрежа мама плете.

 

Нос залепил на малък прозорец

на залез неповторим се любувах,

как слънцето се скрива зад Черноморец,

а чайка сребриста в залива плува.

 

Обичах да скитам в римните тесни,

да се клатушкам в лодката остаряла,

заслушан в рибарските песни –

мечтата ми слънцето пак е събрала…

 

Обичах ритъма весел на мотора

от лодката спираща на пристана.

Обичах да се взирам далече в простора

и се питах – „сън ли е или истина”.

....

Елате в Созопол – града на спасението.

Отдайте се на мига и забавлението.

 

31.01.2018 г.

                                                       Иван Данчев

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-01
прочитания: 221
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход