StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,691
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,603
   Точки: 2,653,569
   Съобщения: 155,142
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НОСТАЛГИЧНО

Жълъдите пазят слънцето на юли,

светят като злато, скрито под дъба,
орехите падат, вятърът ги брули,
залезът се спуска бавно по гърба

пак на планината и със дъх на есен
ароматно падат крушите навън,
още се долавя щурчовата песен,
времето е топло като в топъл сън.

Грейват поетично звездните пространства,
пълна е със лято моята душа,
търси хубав спомен, иска да митарства,
боса, по сандали. Как да си внуша,

че е време вече роклите да сменям,
сламените шапки да прибирам пак,
с кестенче да пълня всеки джоб на дреха,
есента да срещна до самия праг.

20 септември 2019г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-09-21
прочитания: 43
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход