В утайката от мръсни сънища,

залети от отминали любови

пресичам пепеливи стърнища

под крясъка на голи сови.

В солта от старите омрази

въргалям душни часове.

Крещя наум онези кухи фрази

към още живи богове.

Порязвам пак и пак луната,

додето шурне бяла кръв

и чакам да заспи душата

така до следващия път.