Пореден миг обиден отлетя,
отнесе и частица мое време…
и пак е нощ, избягал от деня
кварталът някак глупаво си дреме…
Опитва се пияница отвън
със песните си съвести да буди,
отнесени в редовния си сън,
сънуват кучета стопани други…
А котките безгрижно си лежат,
замислят пак поредна дяволия
на кучетата номер да скроят,
предвижда се голяма олелия…
Угрижени цветята пак не спят,
скърбящи за отлитащото лято…
и само в тротоарния си път,
пияницата мрънка нещо кратко…
Нощ е…