Не искам да слушам, не искам да чувам,
не искам да гледам, не искам да виждам.
Не искам да говоря, а да крещя.
Не искам да вървя, не искам и неподвижна постоянно да стоя.
Не искам да мисля, а и ме боли глава.
Не искам шарени картини, само платна,
оставете поне да рисувам по моите правила.
Не искам да ме питат, не искам да ме гледат,
не искам да ме приближават, нито успокояват.
Не искам слънце, не искам ден.
Не искам шум, освен на дъжда,
не искам светлина, освен онази в паметта.
Просто НИЩО НЕ ИСКАМ, ГАДИ МИ СЕ!