Това, което вързва свободата,
не е хартия с мирис на небе,
а пълните със \"Не\"- та предразсъдъци
пропити във човешкото сърце.
Там няма лабиринти с минотаври,
но е задръстено от ярост и вини.
Кървящи от илюзиите рани
не се лекуват с нови сто лъжи.
Тъй често скока бъркаме със полет,
безкрайното пропадане - със смърт.
Наричаме ината твърда воля,
за дъното твърдим - потънал връх.
А всъщност болката е тайната ни дрога.
Страхът ни - оправдание да спрем.
Животът е бездарен, глупав клоун,
понеже ни обрича да умрем.
И толкова сме НЕ, че чак ни няма,
докато някой ден смъртта не каже \"Да\"!
След НЕ живелите единствено остава
една безлична и безцветна НЕ тъга!!!