Не идвайте във моята гора!
                                                                        Аз вия в нея с вълците проклети.
                                                                         В хралупата не ще ви прибера,
                                                                         напълнил съм я с вой от зверовете.

                                                                              „Не идвайте в моята гора”


Завърнахте се в моята гора,
но тук не сте желани. Хайде, чупка!
Аз грешните си стъпки сам броя,
а вие сте ми в повече и лудвам. 

Хванете лунохода на бегом,
при мене не замръквайте, вървете.
Тук тесничко е в моя скромен дом
и гости са ми само ветровете. 

Летете си към прашната луна,
че там сте много близо до звездите.
А аз живея в земна тишина
и шепота на храстите обичам. 

Животните са чисти същества,
в гората няма роли, няма крясък.
Сберете си гротескния състав,
не е за тук спектакъла ви бляскав. 

Неясен ли съм още? Боже мой,
прости им, те не знаят, че са смешни.
Раздират тишината с адски вой
те, чистите и вечните безгрешни.

 На мене, Боже, мир ми изпрати,
че тази шумотевица ме дразни.
Не, аз не търся чуждите вини,
а своите аз, Господи, си плащам.