Куршумно пристигнах на святото място,прегърнах мечтите на хора край мени давах си сметка, и бях уж наясно...Харесвах да бъда със Вас нощ и ден... Разливах душата си, пиех до болкаприятелска мъка, несгоди, мечти...Посявах, ранявах, орях надълбокоИ радвах се. Страдах, когато боли... Куршумно изстрелях се, в мъка сподавен,ранен от ръка на приятел и брат...Такъв си оставам – чешит неподправен,дарен с обичта Ви и с нея богат... Болеше във мене не моята болка...Болеше за Вашите чисти пера...Пегас позова ме. Без Вас аз не мога -творбите Ви дишат със чисти сърца... Какво е обаче човек да познавачовешките ценности, болки, мечти,ако във болката той не прощава,ако не вижда в небето звезди... И днес некуршумно аз пак се завръщам,прощавам, но казвам: Такъв съм си аз, не пиша закони във общата къща,не давам ухо и на чуждия глас...