Отчуждението и непукизма на наркоманите
е може би това, с което те прикриват
своята чувствителност и беззащитност.



Защо нахално ми блестиш? Не във мен, Луна такава!
С усмивката си ме болиш и светлото ти ме влудява.
Не искам никой покрай мен. И не инат, и не от поза -
решил съм го - последен ден. Сложих вече двойна доза.
Живот ли? Ха-ха! Я млъкни! Дебеловрати идеали!
Рекламен свят... и благини. Какво съм щял, какво ми дали...
Чувствам вече как прелива във мене любовта ми бяла.
Не... тя... не ме убива, а душата - не е цяла...
Луна... ... Луна...
Усети, че не му остава и пусна в себе си нощта,
жадно пиейки забрава от зейналата тишина.
Леко вятърът потрепна, скри се в лунните лъчи
и вместо него й прошепна
                                               не ме мисли, не ме мисли...