Понякога крилата мислят...
и приличат на буквички
по залезния лик.
Горят,
летят в едно небе
на недопити безбрежия.
Свободни,
след песен-плясък,
устремно рисуват
сребърен стих
в кръга на луната.
По речните пристанища
се доближават в сенки
и птици се превръщат.
По пясъчния бряг
заличават стар шепот на следи
и дописват с пера нови ноти.
Те са икони.
За мореплаватели.
И нощуват в ръцете ни,
като стон.
Молитвен псалм
към небето,
където крилете се раждат
отново. 

 tinarosivoice & zalez