Аз  мога, но само един дълг да дължа...

Истините си, недосподелени...

Аз мога като птица, знам, да кръжа...

В изгреви свои, до кръв наранени...

Ще ме въздига повей нависоко...

Перата ми - до алено, ще греят...

Съсиреци - ще тлеят еднооко...

И полуслепи - пак ще оживеят...

Ала душата ми, не би могла, знам...

В тъмнина необятна, да живее...

Не зная, как ще е – и оттук-натам...

Ако пак се усмихне... И запее...

Но мога, да опитам, да не тъжа...

И полета си птичи - да продължа...