НЕ СПУСКАЙ ЗАВЕСИТЕ

 Не спускай завесите вечер,

не скривай звездите от мен -

да гледам покрова небесен,

от звездната бездна пленен.

Пак лунният лъч да ме милва,

във бледа тъга да трепти,

неземни слова да намирам,

щастливо сърце да тъжи.

В любовна тъга пак изгубен,

да диря надвечен покой,

в неведом аз свят да съм влюбен,

в безкрайния звезден покров.

Не спускай завесите вечер

пред жадния трепетен взор -

притихнал, с звездите далечни,

да слушам аз ангелски хор.

 10.01.2010 г.