НЕ ЩЕ МИ СТИГНЕ ВРЕМЕТО...
Да свърша имам толкова неща, а времето не ще ми стигне - ще пламне трескавата ми глава или сърцето с грохот ще изригне.
Да свърша имам толкова неща, макар труда си не спестих - остана тука недовършена стена, а там ме чака недописан стих.
Стената ще довърши друг зидар челото потно като брише, но нямам толкова добър другар стиха пресекнал да допише.
Ще се захлопне пътната врата преди да е изминат пътя и ще останат неизмити от прахта неясни спомени и чувства скъпи.
И ще напиша още някой стих, главица детска ще помилвам... А любовта, която не спестих, ще пламне ли по-силно?
И забелязал вече залеза, аз бързам всичко да довърша, но най-голямата мечта мелачката на времето ще скърши.
Дали с последния си тласък аз нов връх ще мога да достигна? Дали, надвил умората, храм нов ще мога да издигна?
Не ще ми стигне времето за толкова неща бленувани и вечно аз ще нося бремето на всичките мечти изгубени.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|