Животът ме решава в кръстословица - отвесен ход… И пак хоризонтал… Редуват се възходи с безизходици… И ето ме – уж млад, но остарял… Загледан там стоя, на кръстопътя му, а вятърът му свири с контрабас, отвял далече мислите разкъсани… И все в посоки трудни тръгвам аз… Вървя, поел в полетата изписани… В квадрати празни все ме вкарва той… С живота ми от време сме орисани да спорим мъжки в ребуси безброй… Животе мой, не се ли умори от мен… Пусни ме да живея, както знам… Посока съм избрал… До сетния ми ден и себе си, и теб не ще предам... Николай Дялков Май, 2011 година Гр.Тополовград