Ти помниш ли онези летни дни,
ваканции във цветните мозайки?
Горещо лято, с детските игри
и тебеширени рисунки по асфалта...
А помниш ли лазурен морски бряг?
За пясъчните замъци аз плачех...
Издигах ги, а всеки следващ, нов,
вълната неуморно го отнасяше!
Ти помниш ли горещите лъчи,
изсипани във сламата на бали?
И баба как ни гонеше... Нали
в играта си я бяхме разпиляли!
Ти помниш ли и първият ми ден
с учебен звън и раница голяма?
Когато уморена бях до теб
и пишех моите първи букви, мамо!
Ти помниш ли как пеех песента
на славея във утрото засмяно?
И пляскахте ми всички у дома,
аз се покланях до пианото голямо!
А помниш ли ти първата ми среща,
с момчето от съседния квартал?
Как любопитно от балкона ме поглеждаше
и мислеше, че аз не съм видяла?
За първата целувка ти разказвах...
За трепет нов във моето сърце!
А ти наум си мислеше усмихната,
дали пораснало е твоето дете?
А помниш ли сълзите си в очите,
на моят сватбен ден блестящ?
Как нежно ти ми галеше косите
и болката превръщаше в копнеж!
И днес те питам, помниш ли детето,
със рокличката цветна на луни?
То същото си е! И днес в полето
пак гони своите мечти!
Пак литва с вятъра в нощта,
пак уморено е на твоето рамо!
Пак я усмихват детски хвърчила!
Ех, така и не пораснах, мамо!