uFeel.me
НЕ ПОРАСНАХ, МАМО
Автор: maria_ha,  21 ноември 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 1035
Ти помниш ли онези летни дни,

ваканции във цветните мозайки?

Горещо лято, с детските игри

и тебеширени рисунки по асфалта...



А помниш ли лазурен морски бряг?

За пясъчните замъци аз плачех...

Издигах ги, а всеки следващ, нов,

вълната неуморно го отнасяше!



Ти помниш ли горещите лъчи,

изсипани във сламата на бали?

И баба как ни гонеше... Нали

в играта си я бяхме разпиляли!



Ти помниш ли и първият ми ден

с учебен звън и раница голяма?

Когато уморена бях до теб

и пишех моите първи букви, мамо!



Ти помниш ли как пеех песента

на славея във утрото засмяно?

И пляскахте ми всички у дома,

аз се покланях до пианото голямо!



А помниш ли ти първата ми среща,

с момчето от съседния квартал?

Как любопитно от балкона ме поглеждаше

и мислеше, че аз не съм видяла?



За първата целувка ти разказвах...

За трепет нов във моето сърце!

А ти наум си мислеше усмихната,

дали пораснало е твоето дете?



А помниш ли сълзите си в очите,

на моят сватбен ден блестящ?

Как нежно ти ми галеше косите

и болката превръщаше в копнеж!



И днес те питам, помниш ли детето,

със рокличката цветна на луни?

То същото си е! И днес в полето

пак гони своите мечти!



Пак литва с вятъра в нощта,

пак уморено е на твоето рамо!

Пак я усмихват детски хвърчила!

Ех, така и не пораснах, мамо!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me