Поемам по стръмните друмища,
отвеждащи ме все по-далече,
от видения в неспокойни сънища
на жадувано, на случено вече
и на бъдното - бисерните миди...
Любов да налеем в кристалните чаши
(не ги щадете, по-крехки сме от тях!)
и всеки ден с наслада да отпиваме,
наздравица за Живота с неговия грях.
aza_9