Да поседнем на чашка, приятелю стар,

да изпеем кахърните песни.

Алкохолът остана единствен олтар –

изповядва ни болки и грешки.

Съгрешавахме, братко, и често, без срам,

си разменяхме гневни обиди.

Поседни де! Не ми се прави на голям.

А? Срамуваш се с мен да те видят?

Остани си тогава във твоя “затвор”

и без тебе добре ще си фиркам.

Обясняваш ми нещо за моя позор?

Не ми пука! Я виж, че си свиркам.

Че съм паднал, приятел, не е моят грях –

аз загубих във кървава битка.

Ала пак ще се вдигна! Отново, със смях,

ще прегърна живота открито.

Туй е кратка почивка. Не съм се предал,

аз доспехите бойни си стягам.

И печелех, и губех, но пак оцелях.

Не ми вярваш ли? – Нищо… Наздраве!