StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,769
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,407
   Точки: 2,646,388
   Съобщения: 155,201
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НАСТРОЕНИЕ

Спри се нощ, недей си отива,

изпрати ми онази луна

с капризно извитите устни

и дъх на прегоряло безвремие.

Да сподели с мен чаша вино,

моите мисли, страхове и вълнения.

 

Тази нощ ми е някак настръхнало -

приличам на кактус в пустиня,

бодежи в сърцето тревожат ме

и от очите гонят съня.

 

НЕЯ я няма, отдавна я няма. Не помня...

кога за последен път при мен е била,

кога за последно е топлила моите длани

и е пила с мене кафе.  

 

От много време на сърцето камбаната е глуха,

тишината все повече взе да тежи.

Няма го онова, напевно „обичам те”

Сутрин, когато отворя очи.

 

Все едно е дали ще се съмне,

щом в очите за светлото няма никакъв път.

 

Ела луна, да пием с теб по чаша вино

и раните на тихата ми самота изближем.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2009-01-29
прочитания: 177
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход