На Н.
Когато днес се връщам към миналото на нещата,
аз виждам туй, което било е на Земята...
И сякаш чувам още, думите ти примирени,
от рабата, кога се връщаш, отчаяна и уморена:
„Иване, помогни ми! Днес нещо съм болнава,
сърцето ме пробожда и тук... ме задушава...
Иване, ще ме търсиш! Багажа пренеси ми ...“
Запушвах си ушите. Шумят ми днес. „Прости ми.“
Тогава, аз си мислех, че все ще си край мене,
че кой могъл би теб, от мен да те отнеме?....
А ето, че дойде и времето съдбовно,
небето черно бе, потискащо, отровно...
И търся те, от две години, а нийде теб те няма,
ни в твоя дом отвъд и нито пък във храма...
Не идваш у дома, на сън се не вестяваш,
сърдита ли си ми, от мен ли се смущаваш!
Дори да идваш ти, не бих те аз видял,
и в новото ти тяло, че как те бих познал!
* * *
Прости! Душевния ти мир, не бива да смущавам,
дори и с мислите си, на сън да посещавам!
Покой и тишина са нужни на душата,
да се лекува и подготвя за Земята!
( „Нещата от живота“ -неиздавана )
16 ч., 5 април 2002
19 ч., 5 април 2010
Mitivan