През болката с усмивка премини!
Не и се давай, тя не е по-силна.
Главата гордо и със хъс вдигни,
и тя ще падне... слаба и лабилна.
Не и се давай... и за миг дори!
че щом усети малко колебание,
ще те превземе, люто ще боли
и после ще утихне във страдание.
Усмихвай се, не свеждай ти глава
и нека по петите ти се влачи...
Да те препъва, да е зид... стена,
помни че ти, не тя е тук палача!
Помни, че ти си силната, дерзай!
Бутни я с длан, ритни я, удари я,
Превес на своето Аз веднага дай
махни я и със думи нагруби я...
Не и се давай и ще видиш в миг,
как тя бледнее, гасне и я няма...
Изчезва бавно със сподавен вик,
след нея идва време за промяна.
Със силна вяра всичко победи...
и ще достигнеш бавно светлината.
Изправена във пътят си върви,
с усмивка извоювай свободата!