Аз често танцувам на вятъра
в нежната прегръдка с любов
и уча се от него да вярвам
на Времето в суровия зов.
Танцувам, усетила ритъма
на дивната негова песен,
Времето чувам как вика ме,
танцувам в ритъмът бесен.
Този танц в кръвта ми разлива
чувството за светлина лъчиста,
във вените ми той лава влива,
а тя пулсира жива, напориста.
Нося се аз приказно лека,
вятърът пътека изприда,
по неговата вятърна пътека
един ден и аз ще си отида.
aza_9