Държа света в ръцете си когато,
прегръщам мойта малка дъщеря.
В очите и намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.
Целувам я, а устните треперят,
душичка малка... мъничка звезда.
Родила се с задача да намери...
една частица щастие в света!
Орисана... да търси добротата...
във свят живеещ с хиляди злини.
Как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?
Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи...
Да тръгне по законите библейски,
да бъде силна... и като боли?
Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама...
Ще наранява... ходилата боси,
но пак ще става силна след това!
Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот.
Добро и лошо... всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!
Но вътре във сърцето си ще знае
че в сянката ще бъда скрита аз.
Ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги без глас!
Ръка ще и подавам... щом залитне,
нозете ще превързвам със любов.
Крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора в този свят суров!
* * *
Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това.
Но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята му... свеждаме глава!