Слабо, бледно слънцето е днес навън,
но с нежността си то душата ми сгрява
и като мой най-добър приятел любим,
с усмивка чаша топло кафе ми подава.
Сред дъхав аромат от радост и печал
по времето, така неусетно отминало,
с флиртуващо кафе в слънчев бокал,
аз искам да пея за днес. Не за минало.
Своята участ приех сама и гордо
вървя по пътя, който сама съм решила.
На живота се радвам и вече мога
да си простя, когато съм го сгрешила.
Щом сме заедно с него в утрата ми сиви,
със слънцето- спряло на тихата ми гара,
ще бъдем, дори и самотници, щастливи
с радостта от Живота - мъдрост стара.
Ще си взема шепа от есенното слънце,
дълбоко в сърцето си ще го скрия
и когато съм много тъжна, когато боли,
по глътка от него с кафе ще отпия.
aza_9