На извора ходи – ти знаеш къде е,
но сутрин, по-рано, щом слънце изгрее!
Ни ден не оставяй без прясна водица -
кат чиста и бистра моминска сълзица.
От дълго ти пиеш вода двегодишна,
и носиш в сърцето тъгата излишна.
Нима те забрави добрата надежда,
по-черен от дявол светът ти изглежда?
Защо се самотен в дома си затвори,
със спомени стари, наместо с другари?
Да знаеш, да можеш и сам да живееш
и весели песни от днес да запееш!
Защо си допуснал в теб самотата,
наместо да пълниш с обич душата,
с добрата надежда и премного вяра?
Я виж, погледни се, до де я докара!
И мрачен, отчаян, очакваш след време,
без време душата, сам Бог да ти вземе!
Да бягаш – позор е! Как тъй са прекърши?
Делата ти земни, кой ще довърши?
Животът ти дълъг ще бъде – награда,
задето душата твоя е млада!...
И в идния ден щом дойде зората,
ще грее пред теб с лъчи светлината!
Да учиш уроци ти имаш не малко...
Живот да пилееш напразно е жалко!
Обичам те, синко, стани, заминавай,
и Словото мое в душите засявай!
21 май 2006 г.