Ти беше като хищна птица,
прелитайки над сенките самотни във онази тиха вечер,
и аз видях те да политаш,
подобно гарван - цял във черно бе облечен.
Тълпата път ти стори,
уплашени от блясъка във тези сини, ледени очи,
а ти дори не отговори,
те бяха глухи, слепи, нямаха и имена дори.
Усетих трепване,
и знаех, че предупреждение да бягам бе,
но аз се взирах в синьото,
а то покварно беше, събрало много грехове.
Защо не бягах, ли?
Студът във теб ме караше да приближавам безразсъдно,
със всяка крачка аз замръзвах,
от този миг за мене всичко беше свършено.