StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,074
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,866
   Точки: 2,648,596
   Съобщения: 156,099
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Музата и поетът

И тъгата е Муза... понякога... 
Болката и тя вдъхновява.
Но жаждата утолява ли пясъкът?
Безнадежният на какво се надява?

Въпроси, въпроси, въпроси... 
А отговори - неясни -
Когато сърцето ти проси
за мъничка доза от щастие, 
какво от това, че на листа 
изливаш душата печална, 
редуваш емоции, мисли, 
в поезия многострадална? 

Въпросът е към този, който пише,
а не към другия, зает да я чете, 
към този, който гердани от сълзи мастилени ниже, 
топящ перото в своето сърце. 

Дали му олеква, когато на листа хартия, 
описва следите на своя живот, 
и думите тежки, с вкус на помия, 
се раждат окъпани в мастилена пот?

Дано е така! За него се моля!
Но чу ли молитвата Бог?
И дали тя съвпада с Неговата воля?
Да, Той справедлив е, но строг... 

Накрая се случва, каквото отсъди, 
а не каквото желаем... 
Така, че поетът е вече с присъда, 
която обаче не знаем... 

Пиши си, пиши си самотен, поете, 
окаян, злочест, неразбран. 
Докато обаче във теб Муза свети, 
ти никога, знай, не си сам!...

02.06.2014.

Георги Каменов

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-11-09
прочитания: 36
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход