Муза

В топлите ти ласки да потъна,

обгърната от нежен аромат.

В есенните сенки с цвят на пламък,

за да сграбча и последния ти цвят.

Дълбините на сърцето ми изгаряш

с най-дръзката, най-пламенна мечта.

Като вятър във косите ми играеш,

като бързей в развълнувана река.

Ти си огънят в очите ми безумни,

стръкче обич във измисления свят.

Изгубена сред сънищата стръмни,

в плен на болка, страст и звучен смях.

Късче сила в незапомнени слова,

бликаш в нежен ромон от сълзи.

Перото с теб танцува по листа —

пътека светла в мрачните ми дни.

С цвят на слънце, вино и искри,

океан бушува в мислите безгрешни.

На тебе с плам покланят се дори

поетите отминали и днешни.

Ти музо — моя песен, ласкав стих,

за миг дари света ми с нова цел.

В капки от кристали се родих,

благодарен поглед днес към теб съм свел.

06. 09. 11 г.

С. Драгоево