Мразя това в което се превърнах,

и на самата мен аз гръб обърнах.

Вече не съм онази от преди,

няма ги искрите в моите очи.

 

Сега и  усмивката ми  е фалшива,

и душата ми отровена загива.

Погледна ли се в огледалото виждам просто сянка черна,

за света вече напълно непотребна.

 

Как допуснах да стигна чак до тук

да приличам  аз на някой друг.

Друг който дори и не познавам

и сега от себе си се отвръщавам..

 

Сама не вярвам че изоставих любимите си хора.

които винаги ми бяха истинска опора…

Сякаш нямам чувства вече,

сякаш всичко е от мен така далече.

 

Защо подяволите аз се промених??

Защо живота си разбих!???

Каква е тази моята съдба

защо се случи всичко това??

 

Съжалявам за всеки който нараних

и надеждите му аз разбих..

Извинявам се на всеки който съм засегнала

и на живота негов по някакъв начин съм посегнала..

 

 

Но най-вече съжалявам за човека

който беше винаги до мен ..

А аз какво направих нараних го в онзи ден.

Прошка аз не заслужавам за това и няма да я търся…

А от всичката си злоба аз ще се отърся.

 

 

Няма да се опитвам да съм както преди,

Защтото е невъзможно да  съм човека от отминалите дни..

Но няма и  да остана чудовището  което съм сега…

Ще променя себе си и всичко това...

 

 

Каквото и да ми струва ще се променя

Към добро себе си ще поведа..

Проклинам те за това че заради теб приличам на призрак без мечти..

Проклинам те завинаги че живота ми разби….