Нима е лъжа, че те мразя,
когато се впиваш във мене
и се мъча да запазя
за прошка трохичка от време?
Нима е лъжа, че те мразя,
когато във мене се взираш,
когато в краката ти лазя,
но прошка за мен не намираш?
Нима е лъжа, че те мразя,
когато във мен вика гласа ти
и иска сега да узная
колко е мой днес страха ти?
Лъжа е! И още лъжи ще изричам
преди да изчезна внезапно, безследно...
Нима е лъжа лъжа да отричам -
Вина, ти си моя и аз те обичам!