"Може би" е граница, която
"тук и днес" задържа ни... за миг,
в който няма минало... навярно
няма бъдеще, но няма и лъжи...
"Може би" е времето за избор,
стъпка над един невидим праг,
който да преминеш, ако искаш...
или да погледнеш пак назад...
"Може би" е разговор без думи,
в който себе си да търсиш ти...
и намираш се понякога (... безумно!)
в нечии забравени мечти...
"Може би" е звук във тишината,
който я създава и руши...
И намерил себе си, във мрака
пътят става ясен... Може би...?!
………………………….
Вдъхновено от:
Провокирано от "Повърхностно" на Красимир Едрев
Повърхностно
"Може би"
е между "Да" и "Не" -
точно по средата.
Ако аз или ти
наклоним
повърхнината,
до кое ли "Може би"
ще се доближи?
И дали
не ще да се отдалечи?
Може би не може
то
и стои си по средата,
докато повърхнината
преобърне се
надолу със главата
и ни раздели.
Може би...