Мойта нежна душа се събужда

и с прозявка отваря очи.

Не че бях се оказала в нужда,

просто викнах й ”Я замълчи!”

Тя с усмивка прибра се на топло –

три въздишки – и вече заспа!

Аз осъмнах. Но в ранното утро

още виря самотно глава.

Как ме гледа със тези очища!

Светла нежност облива ме пак

и със нея деня ми насища,

и изхвърля ненужния мрак...