И в някаква черна дупка сякаш съм сега,
надолу пътя дълъг, а нагоре няма,
И в нея виждам всичко, което съм била,
а долу всичко де от мен остана

И няма как нагоре да се покатеря
стени аз нямам в мойта бездна
тогаз разбрах, че няма начин да намеря
да спра а падам или да излезна.

Разбрах, че в края на тунела светлината,
е всъщност идващия влак отсреща,
но дори във мойта бездна тъмнината
ми не позволи да го посрещна.

Падах сякаш вечност цяла,
миг след миг и век след век,
но незнайно как аз оцеляла
се завърнах като нов човек.