Понякога затварям аз очи
мисълта ми тъй свободна,
ме отнася в този светъл свят.

Тази свобода така желана...
В този мъничък момент разбирам
винаги съм имал аз крила
да достигна своите мечти.

Времето застива...
нося се свободно... аз летя
слънце, океани... въздух и земя.
Поглеждам вътре в мен
няма я вече тази празнина.

Връщам се отново в моят свят,
всичко е така истинско и живо...
слънце, океани... въздух и земя
още мога да летя...

Нима винаги съм имал всичко това...
Дъга от толкова прекрасни чувства
ми показва пътя към моите мечти.